Аз, Графинята

Краят на 60-те години. В София се провежда Световен младежки фестивал. Комунистическата власт иска да се представи като демократична, но на това противоречи преследването на млади хора по улиците. Сибила, с прякор Графинята, е арестувана при подобна хайка и интернирана в отдалечено балканско село. Там се запознава с Бойко - наперен младеж от селото. След изтичането на присъдата, двамата се връщат в София. Бойко се сближава с чужденци и ги обира. Недоволен от обстановката в България, той решава да избяга в чужбина, но е заловен на границата. Графинята е обвинена в съучастие и е изпратена в ТВУ в Ножарево. Там разбира, че е бременна и решава да абортира. Болката и самотата я превръщат в наркоманка. По искане на директора на училището Графинята е изпратена на лечение в клиниката в Суходол. След изтичането на присъдата, тя се надява да започне нов живот, но мъжът, с който живее, я подлага на тормоз. Графинята го напуска и се връща сама в клиниката, усетила, че това е единственото място с човешко отношение към нея.

Награда на критиката и наградата за женска роля на Светлана Янчева на XIII МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1989
Награда за женска роля на Светлана Янчева, ФБИФ, София, 1990
Награда за най-добър филм и наградата на публиката, Торино,1989
Наградата за най-добър европейски дебют - Анже, 1990
2 "СРЕБЪРНИ ДЕЛФИНА" - за режисура и операторска работа, Троя, 1990