"Цяр" започва с августовски поход на учители от село Рибново по следите на боровинките. "Комбайните" подскачат в ръцете на цели семейства - от децата до старците. Те говорят за безпаричие, за изостаналост, но без вайкане - трупат пари и енергия за зимата. И мобифон се мярка в ръцете на баба: "От Израел е, подарък".
Оказва се, че Рибново е спирка по пътя към Сатовча - където тютюнът храни хората, но поминъкът им е все по-застрашен от сушата; където българи и българомохамедани живеят спокойно: "наедно работим и играем на хорото"; където са останали малцина: "Младите всички заминаха за чужбина: Америка, Португалия, Австралия; където "нищо не става", по израза на тамошен дядо. Точно в Сатовча обаче семейство се е запретнало да надвие неволята с билки. Преди пет години мъжът си счупил крака и така започнали. После купили малко земя, засяли семена, продали ги, вложили парите в още земя и т.н. - вече гледат плантация от десет декара. Всекидневието им минава сред аромата на пресни и сушени иглики, маточина, кантарион... Дори нова за региона билка отглеждат - ехинацея, "от нея сиропи правят". Ниже ли, ниже низи цяла фамилия, а мъжът говори, без да спира работа: "Още го има това мислене, че някой трябва да ти осигурява работа... Важното е, че вече не ни е страх. Можем да изкараме".
