Една провинциална болница (2022)

Кюстендил, заспал град в българските планини, е тежко ударен от Covid. В тази тясна общност пациенти срещат бивши съученици в същата болнична стая. През коридорите често се чуват закачки, но смъртта винаги е близо. Мнозина живеят в страх да не се влошат бързо и да не ги изпратят „горе“. „Горе“ е интензивното отделение, откъдето малцина са се върнали. Над постоянния поток от тежки случаи бди д-р Попов – висок и добросърдечен мъж, който за едни има остроумна реплика, а за други – цитат от Кант. На фона на тихия ужас в болницата, той излъчва огромна човешка топлина, а залите неочаквано се огласят от светлина и смях.