И рече ослицата на Валаам (1993)

Извършено е убийство. Присъдата е без значение. Убиецът е с лице пред собствената си съвест. Днес, както и в древността, "магарето" отказва да върви, отклонява се от пътя, отказва да се подчини. И днес, както в древността, човекът удря "магарето си", без да се вслуша в предупрежденията на съдбата. Taka, както Варлаам ударил ослицата си и не се опитал да разбере нейното предупреждение. Днес, както и в древността, човекът осъзнава своята слепота - така, както и Варлаам. Но убийството е извършено. И присъдата е без значение... Освен ако не е присъда над самия себе си.