Мене ме, мамо, змей люби

Гергана и Ройдю се обичат и си дават клетва за вярност. Но тя е обречена на Змея. Бащата на момичето - чорбаджи Цанко, не е склонен да даде дъщеря си на овчаря. Гергана и Ройдю се надиграват на селски празник и според облога тя трябва да му пристане. Макар и заключена, тя успява да избяга и през снега, преследвана от вълци, се добира до планинската кошара, където е любимият й. Но е измъчвана от мисълта за Змея и често изпада в унес. Това води до конфликт и тя си тръгва.
Идва пролетта. Ройдю се завръща, вика любимата си за празника, но е прогонен от баща й. Сама в стаята, Гергана чува гласа на Змея, който я вика.
На сутринта Цанко обвинява Ройдю, че е отвлякъл дъщеря му. А младежът е обиден и тръгва да търси Змея, за да отнеме със сила годеницата си. След дълго скитане из гората намира Гергана, която плаче, но щастлива пада в обятията му.