Последно лято

Край неотдавна завирена долина се белее паянтовата, но гордо белосана къща на Иван Ефрейторов. На дъното на язовира е останало неговото село. Жителите му са се изселили в града. Ефрейторов единствен е останал заедно с баща си и сина си Динко. Когато умира, жена му го е заклела да не остави детето недоучено в тези пущинаци. Шуреят решава да вземе Динко при себе си в града и да го прати на училище. Ефрейторов се противопоставя. Постепенно си отиват и кучето, и телето, и синята птица, и Динко, който се носи към града окрилен от младежката си любознателност. Ефрейторов се завръща от преследването на сина си замислен. Сяда край езерото и изтрива една сълза, като навярно за първи път помисля, че това е последното му лято в този пустинен край.

НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБЪР ЧУЖДЕСТРАНЕН ФИЛМ, Атланта, 1974
ЗЛАТЕН МЕДАЛ ЗА МЪЖКА РОЛЯ НА ГРИГОР ВАЧКОВ, Сан Ремо, 1974
СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ЖУРИТО на МКФ НА МЛАДОТО КИНО, Тулон, Франция, 1975
СЕРТИФИКАТ ЗА КЛАСИРАНЕ СРЕД НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ, Лос Анджелис, 1975