Бинка Желязкова

Бинка Желязкова е родена на 15 юли 1923 година в Свиленград. Завършва театрална режисура във Висшия институт за театрално изкуство в София през 1951. След дипломирането си започва работа като асистент-режисьор във филмова студия "Бояна". Първият й филм е "Животът си тече тихо"(1957), заснет съвместно със съпруга й - сценариста Христо Ганев.

В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е една от малкото жени-режисьорки в света, снимащи игрално кино. Кариерата й се развива в периода на т.н. "социалистически реализъм" в българското изкуство, наложил задължителното присъствие на положителените герои и нормативната естетика на безконфликтността. Филмите на Бинка Желязкова обаче често се разминават с тези догматични схеми и с това предизвикват гнева на цензурата.

Режисьорският стил на Бинка Желязкова е силно повлиян от неореализма и Френската нова вълна, както и от руското кино. Поетичната визия и метафоричност на филмите й често карат критиците да сравняват нейния киноезик с този на Фелини и Тарковски. Експресивният й режисьорски стил, перфекционизмът в работата и неконформизмът на поведението й й спечелват прозвището " непослушното момиче на българското кино."

Филмографията на Бинка Желязкова включва 7 игрални и 2 документални филма. Четири от деветте й филма са спрени от цензурата и достигат до публиката едва през 1988. Тя е председател на българската секция на КИВИ /Международна организация на жените, работещи в киното, създадена през 1989 в Тбилиси, занимаваща се и с благотворителна дейност/. След падането на комунистическият режим в България през 1989 Бинка Желязкова престава да прави филми. Скоро след това тя напълно се оттегля от всякакви публични изяви.
bgdoctor.com