Богомил Райнов

Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в София. През 1943 г. завършва "Философия" в СУ "Климент Охридски". Син е на големия културолог, философ и писател Николай Райнов, творил между двете световни войни. Завършил е философия, пребивавал е във Франция, попил е от класическата и модерната култура на Европа, безспорен ерудит. И в същото време (през 50-те години на миналия век) Богомил Райнов се отказва от баща си, за да влезе в синхрон с официалната тоталитарна естетика, която единствена в онези години даваше сертификат за творците.

Няколко десетилетия по-късно - през 80-те години, Богомил Райнов прави опит да изкупи грехопадението си с романа "Тютюневият човек", а през 2001 г. - със своеобразната изповед "В името на отца", която се възприема нееднозначно от съвременниците му. Не заради естетическите качества на творбата, а заради живия им спомен от реалното присъствие и дейност на Богомил Райнов в литературния живот на България през 45-те години тоталитаризъм. През този период той не просто остава неизменно на върха на литературния Олимп, но е и последна инстанция за "лицензиране на творците", още повече че дълги години е заместник-председател на Съюза на българските писатели.

Богомил Райнов умира на 8 юни 2007 г. liternet.bg