Димитър Тодоров-Жарава

Димитър Тодоров с артистичен псевдоним Жарава е български художник, основоположник на анимационното кино в България.
В периода 1920 - 1930 г. Тодоров учи в Художествената академия, и завършва две висши образования - по изобразително изкуство, и по декорация при проф. Стефан Баджов. В периода 1931 - 1944 г. е един от известните майстори на илюстрацията, работил за детските списания "Светулка", "Детски свят" и др. Участва на изложби с "Неорганизираните" - артистичен кръг от този период.
През 1946 г. вестник "Земляк" бр. 100 в обширна статия отразява до момента постигнатите успехи на Тодоров в областта на рисуваните филми. Две години по-късно по негово предложение, се дава разрешение за създаване на студио за рисувани филми към "Българска кинематография". Жарава работи упорито за установяване на база, върху която да се изгради анимационното изкуство и обучава над тридесет художници-аниматори. До 1955 г. той ръководи поверения му отдел като режисьор и художник и в този период той и екипът му успяват да произведат три черно-бели филма "Така му се пада" по приказката на Ангел Каралийчев (1948) "От ума си тегли" (1949) и "Вълк и агне" (1950), който е първия български озвучен рисуван филм, а през 1952 г. Жарава и екипа от обучени от него художници завършват и първия български цветен анимационен филм "Горска република".
В началото на 1955 г. Жарава е уволнен, за да бъде назначен на ръководния пост като режисьор, завърналия се от обучение в Москва Тодор Динов. От началото на зимата на 1955 г. до своето пенсиониране Жарава е принуден да работи като ретушор в държавната печатница. Тодоров продължава да работи като художник до края на живота си. Прави две самостоятелни изложби през 1969 и 1977.
Умира през 1988 г. в град София.
Десет години след смъртта му, през 1998 г. внукът му Лазар Тонов, автор на първия мултимедиен диск за живота и делото на Жарава, организира две ретроспективни изложби.