Луна Давидова

В продължение на близо четири десетилетия - от 1952 до 1989 г., тя твори на сцената на Младежкия театър. Но нейното вдъхновено изкуство, създадено с най-редкия сценичен дар - трагическия патос, надхвърли очертанията на този театър. Образите, създадени от нея на сцената, на концертния подиум, като една от най-вдъхновените изпълнителки на поезия, в киното и телевизията, придобиха общонационално значение. Луна притежава голяма сценична заразителност, необичайно оригинална художествена интерпретация на образите, емоционално богатство и висока култура на изказа. Когато постъпих в театралната академия, тя завършваше. И можах да я видя още в дипломния й спектакъл Дона Анна от "Каменният гост" на Пушкин в партньорство с Коста Цонев - дон Жуан. Това беше дълбоко вникване в сложния женски характер. Умна, благородна и необичайно проникновена, нейната героиня разбираше всичко - измамата, играта, преструвката. Но тя обичаше и въпреки съзнанието, че крачи към гибелта си, се отдаваше на тази любов със страст, от която в салона полазваха тръпки. От тази изящна, поразително красива и жертвена Дона Анна се излъчваше онази възвишена духовност, с която театърът от незапомнени времена е бил повелител на умовете и сърцата на хората. Родена в Казанлък, град на розите и силно духовно средище, тя расте в малка къща непосредствено до читалището, която никога не е принадлежала на скромното им чиновническо семейство, но покрай която и досега преминава с трепет и вълнение и нарича роден дом. В този град са незабравимите й ученически години, от него тръгва, съпроводена от многобройните си изпращащи я приятели, на заточение в другия край на страната по време на Втората световна война. В него се връща отново и дебютира на сцената на знаменитото читалище "Искра" като изпълнителка на стихове и роли в самодейните спектакли. Баща й Буко Давидов е един от най-известните и най-талантливи самодейци, човек артистичен и с широка култура. И до днес го помнят, и до днес го споменават като незаменим изпълнител на поемата "Септември" от Гео Милев. Със свойствената си вглъбеност и голяма самокритичност Луна не бърза да реши, че ще става актриса. Постъпва в Софийския университет. Но съдбата е решила друго. След войната и преживените страдания, след разрушенията и загубите на толкова свидни хора, театралният колектив при еврейското читалище "Емил Шекерджийски" в София възобновява дейността си. В нея се включва и професионалният артист Лео Конфорти, който кани големия режисьор и педагог Николай Осипович Масалитинов да постави "Млекарят Тевие" от Шалом Алейхем. Главната роля изпълнява Лео, а на Луна е поверена драматичната роля на Годл. Отзивите са много ласкави, оценките - високи. И най-сетне Луна се решава да кандидатства в театралната академия. Постъпва в класа на професор Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев. Ярките й изяви още като студентка я отвеждат направо до столична сцена. И тя твори там с любов и рядка всеотдайност до 1989 г., когато бе извършено поголовно пенсиониране на актьори и българската сцена се лиши от най-зрелите си артистични сили.