Пепа Николова
актьор
Пепа Николова Кирова (23 декември 1946 - 22 септември 2006) е родена в град Харманли.
През 1965 г. кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията, където е забелязана от режисьора Вили Цанков. Той я кани в Младежкия театър "Николай Бинев" и от 1965 г. започва да работи там. От 1968 г. Пепа Николова е в Държавния театър в Хасково, а от 1979 г. - в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".
През 1965 г. кандидатства в съществуващата по онова време Школа за естрадни певци за радиото и телевизията, където я забелязват актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков и я канят да се снима в главната роля в "Понеделник сутрин". Филмът е забранен от комунистическата цензура и остава невидян от публика до 1989 г., когато Съюзът на българските филмови дейци й присъжда - с 23 години закъснение - наградата за най-добра женска роля.
В този филм непрофесионалната актриса играе безработно "паднало момиче с леко поведение" от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увлича по момче, което е различно от другите й познати. А той, идеалист и активист, настоява тя да постъпи на работа в неговата "бригада за комунистически труд". Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си - в Сатиричния.
wikipedia.org
През 1965 г. кандидатства в Школата за естрадни певци за радиото и телевизията, където е забелязана от режисьора Вили Цанков. Той я кани в Младежкия театър "Николай Бинев" и от 1965 г. започва да работи там. От 1968 г. Пепа Николова е в Държавния театър в Хасково, а от 1979 г. - в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов".
През 1965 г. кандидатства в съществуващата по онова време Школа за естрадни певци за радиото и телевизията, където я забелязват актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков и я канят да се снима в главната роля в "Понеделник сутрин". Филмът е забранен от комунистическата цензура и остава невидян от публика до 1989 г., когато Съюзът на българските филмови дейци й присъжда - с 23 години закъснение - наградата за най-добра женска роля.
В този филм непрофесионалната актриса играе безработно "паднало момиче с леко поведение" от провинциален град, което е скептично към всекиго и всичко. Но се увлича по момче, което е различно от другите й познати. А той, идеалист и активист, настоява тя да постъпи на работа в неговата "бригада за комунистически труд". Филмът не излиза на екран, но режисьорът Вили Цанков я кани в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си - в Сатиричния.
wikipedia.org
13
като актьор
0
като режисьор
0
като сценарист
0
като оператор
Интерактивна карта
Използвайте интерактивната карта, за да откриете български филми по жанр и десетилетие.
Филмография - Като актьор:
1970те •
| Година | Филм | Роля |
|---|---|---|
| 1979 |
Войната на таралежитеВъв филма се разказва за група деца и пр... [още] |
|
| 1978 |
ПокривШофьорът Кирил има една единствена цел в... [още] |
Жената |
| 1977 |
ХирурзиФилм за моралните дилеми на лекарите. Д-... [още] |
|
| 1976 |
Катина |
Веселата |
| 1976 |
Самодивско хороМалък провинциален град. Една от неговит... [още] |
Лена |
| 1976 |
Светъл пример |
Секретарката на Белодонев |
| 1976 |
СнахаБългарското село от 30-те години. Обикал... [още] |
|
| 1973 |
Бялата одисеяЗимата на 1943 г. Четирима млади партиза... [още] |
|
| 1973 |
Голямата победаБратя Боневи са опитни автомобилни състе... [още] |
|
| 1973 |
Най-добрият човек, когото познавамМлада учителка по литература постъпва на... [още] |
Антония Кирилова |
| 1973 |
Опак човек |
|
| 1972 |
Трета след слънцетоТри епизода за намесата на извънземни на... [още] |
Женската маймуна |
| 1971 |
Няма нищо по-хубаво от лошото времеФилмът е създаден по едноименния роман н... [още] |
Ева Ледерер |