Гори, гори, огънче

В малко помашко село в Родопите пристига нова учителка - Марина. Тя попада в един непознат за нея свят, едновременно чист и непорочен, но с белезите за характерното за цялата държава деформиране на естествения живот. Всеки се съпротивлява на властта по свой начин.И когато започват да се сменят небългарските имена, героинята разбира, че се намира в затвор - с високи планини, реки, гори, затвор с трагична красота.

Първа част

В малкото помашко село Могила в Родопите през 60-те години на миналия век пристига нова учителка – 18-годишната Марина. Тя попада в непознат за нея свят. Запознава се с местната интелигенция – Доктора, комсомолския секретар Ферхадов, кмета, директора и зам. директора на училището...

Втора част

Комсомолският секретар провежда събрание, на което говори за новия социалистически морал, изискващ от местните хора да се откажат от религията си, да се върнат към българския корен и традиции. Синът на кмета се е върнал от Чехословакия (1968 г.) и разказва за враждебността, с която са посрещнати българските войници там ...

Трета част

Йоско, синът на кмета, се е отделил от баща си поради различия във възгледите за провежданата политика в страната. Доктора е арестуван, за да не бъде разкрита истината за урановите мини край селото. Кметът обявява забрана на шалварите. Марина открива, че всеки се съпротивлява на властта по свой начин.

Четвърта част

Хората са разстроени от тези мерки, а комсомолският секретар плаче, докато нарязва шалварите с ножица. Когато започва смяната на небългарските имена, Марина осъзнава, че се намира в затвор с трагична красота.

НАГРАДА НА КРИТИКАТА, Варна, 1994