Думата „юнак“ често се използва в българския фолклор за описване на смел и безстрашен момък. Творбата изобразява поредица от „ненужни спомени“ от детството на артиста – откъслечни реминисценции, несвързани със значими събития, но съхранени в съзнанието му. Всички кадри са абстрактни изображения на тези лични спомени, канейки зрителя да разгърне свой собствен наратив.
