Властта на словото: Очите на Бога
2003 · Документален
До времето на княз Борис І България, както и повечето от ранносредновековните славянски държави, няма своя писменост. Опитите да се заменят латинските и гръцките букви с ?черти и резки" от прабългарското руническо писмо са неуспешни. С приемането на християнството въпросът с писменоста става още по-важен. Населението възприема ритуалите, но не и съдържанието им поради неразбирането на гръцкия език, на който се извършва богослужението. Проникването на византийско влияние чрез официалния език и писменост на византийската дворцова канцелария поражда опасения за отстояването на духовната независимост на българската държава.
Една от вероятните причини за ориентацията на княз Борис към Цариградската патриаршия е либералното й отношение към останалите, извън обявените за ?библейски" латински, гръцки и староеврейски езици. Обичайна практика в Константинопол е да се превеждат ?светите книги" на езици, които принадлежат на различни етнически общности.
Създаването и първоначалното разпространяване на славянската писменост са свързвани с живота и делото на двамата братя Кирил (със светско име Константин) и Методий, родени в Солун - втория административен център на Византия.