Емилиян Станев

Емилиян Станев е роден на 28 февруари 1907 г., в град Велико Търново. Истинското му име е Никола Стоянов Станев. През 1922 г. семейството му се премества в град Елена, където Станев учи до 6 клас. Шест години по-късно, като частен ученик, той завършва гимназия във Враца и става студент по живопис в Художествената академия /София/ при професор Ц.Тодоров. Следва финанси и кредит в Свободния университет в София и през 1932-1944г. е чиновник в Столична община. От 1945г. управлява ловно стопанство в село Буковец. По-късно завежда отдел "Белетристика" във вестник "Литературен вестник". Емилиян Станев е народен представител в VІ и VІІ Народно събрание. През 1974 година той става академик. За първи път Станев отпечатва свое произведение в библиотека "Книга на книгите" през 1931 г и това е разказът му "Срещу Великден". Писателят сътрудничи на редица списания като "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец" и други. След 1944 г. Емилиян Станев сътрудничи на редица на централни периодични издания. Първата книга на писателя е "Примамливи блясъци" и съдържа социални разкази. Неизменна среда на художествените открития са човекът, животните и природата. Сюжетите и героите му са традиционни. Писателят не рисува оптимистични перспективи. Той е художникът, който отразява психологията на провинциалния град и на личността във времето когато обществените институции се изправят срещу отделния човек. Със сборника "Сами" Станев поставя началото на поредица книги за животните и природата - "Дива птица", "Вълчи нощи", "Тежък живот" и др. Тази поредица го нарежда сред най-изтъкнатите български анималисти. През втората половина на 40-те години настъпват генерални промени в стила на Станев, които отчетливо се забелязват в повестта "Крадецът на праскови". Тази повест е със значимостта на едно голямо постижение на съвременната българска художествена проза. Умира на 15.03.1979 г. в София.