Георги Калоянчев

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор, роден в Бургас на 13 януари 1925. След отбиване на военната си служба, се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.
През 1951 година руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в "Буря" на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър.
Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко" (1962), Кондов във "Вълчицата", инспекторът в "Инспекторът и нощта", фокусникът в "Най-дългата нощ" (1969), Риксата в "Привързаният балон" (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей" (1969), Езоп в "Езоп" (1971), "Нощните бдения на поп Вечерко" (1981), "Бон шанс, инспекторе!" (1984), "За къде пътувате?" (1990)… общо повече от 50 игрални филма.
През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне "Бай Ганьо заминава за Европа" с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.
През 2006 г., излиза своеобразното продължение "Бай Ганьо се завръща от Европа". Сценарият е писан специално за големият актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 година след многото други призове и отличия, Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.
Но най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор всенароден любимец от близо половин век.
Едни от най-известните филми, в които участва, са Бай Ганьо тръгва по Европа (1991), Неочаквана ваканция (1981) и Бон шанс, инспекторе! (1983). Зад гърба си има над 50 години във филмовата индустрия.
През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ "Кръстьо Сарафов".
Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).