Гриша Островски

Гриша Исер Островски е роден на 25.05.1918 г. в Париж, Франция. Като малък свири на цигулка. Завършва висше образование, специалност театрознание във ВИТИЗ "Кр.Сарафов" през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Специализира при проф. В. Константинова в Училище "Щукин" при Вахтанговсия театър (1969/70). Дебютира с постановката на "Стари другари" от Малюгин през 1949 г. в Народен Театър. Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на Стефан Сърчаджиев. След Войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ "Иван Вазов", Младежкия театър (1979-1984), Държавен Сатиричен театър (1957-1975), Театър на Българската Армия (1951-1957), художествен ръководител на ДТ ? Варна (1975-1979) и НДТ "Сълза и смях". Бил е преподавател и професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност ? "Почетния Жак" на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала "Театър без граници" в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които народен артист, първа награда и награда на ФИПРЕССИ за филма ?Отклонение? (1969, Варна). Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г.
Гриша Островски почина на 30.04.2007 г.