Тодор Андрейков

Тодор Андрейков е роден на 4 август 1933 в с. Големаново, Видинско. Завършил е театрознание във ВИТИЗ "Кръстю Сарафов" през 1955 г. Работил е като изкуствовед в Българска кинематография (1956-1959), театровед в Министерството на просветата и културата / отдел "Театри"/, директор на театъра в Смолян, редактор на филмовата програма в Българска телевизия, изкуствовед в Българска национална филмотека (БНФ), а също и като неин директор от 1976 до 1981 г.
Като началник-отдел на "Студийни кина" в ДП "Разпространение на филми" (1972 - 1975) допринася изключително много за изграждането на мрежата от студийни кина в страната, която в продължение на почти две десетилетия има огромна заслуга за повишаването на филмовата култура главно на младежката аудитория.
От 1956 г. почти до края на живота си Тодор Андрейков изнася лекции за киноизкуството по различни кинолектории из цяла България. Именно за тази си неуморна дйност на популяризатор на стойностното кино си е спечелил заслужено прозвището "човекът " кино".
Ръководил е тригодишния киноуниверситет към БНФ в кино "Одеон" . Преподавал е история на киното във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) "Кр. Сарафов". Написал е много книги за киното, сред които се открояват: "Жан Реноар" (1984), "В света на киното (справочник) 2 т. и 3 т.. 1983 (научен редактор, съставител и съавтор), "История на киното" т.1 "Нямо кино", 1994, "Комичното на екрана" (1995), "Момчето остава" (1997). Режисирал е редица документални филми и един игрален "Неделните мачове" (1975).