Историята на българското кино започва много по-скромно, отколкото си представяме днес. Няма големи студия, няма бюджети – има идея, ентусиазъм и един човек с мечта: Васил Гендов.
Васил Гендов и Мара Миятева: Първите звезди
На 13 януари 1915 г. в софийското кино „Модерен театър“ се случва нещо историческо – премиерата на първия български игрален филм Българан е галант.Васил Гендов не само режисира и пише сценария, но и влиза в главната роля, партнирайки си с първата дама на българския екран – Мара Миятева.
Историята е забавна и лека – за един чаровен софиянец, който се опитва да впечатли дама… и естествено, нещата не вървят точно по план.
За съжаление, филмът не е оцелял. Унищожен е по време на бомбардировките през Втората световна война. Днес имаме само отделни кадри и разкази – което прави запазването на тази история още по-важно.
Трудните, но вдъхновяващи 20-те години
През 20-те години киното в България се развива без почти никаква подкрепа. Всичко се случва благодарение на хора като Гендов, които влагат свои средства и много личен труд. Появяват се и първите важни филми:
- Момина скала (1922)
- Под старото небе (1922)
- Бай Ганьо (1922) – първият опит да се пренесе известният герой на екрана
Тези филми показват, че българското кино още от самото начало търси различни истории – от драми до хумор и сатира.
Бунтът на робите (1933) и преходът към звуковото кино
През 1933 г. българското кино окончателно „проговаря“. Бунтът на робите е смел проект, заснет в Пловдив и Родопите, като отново зад него стои Васил Гендов.
За първи път публиката не просто гледа, а и чува героите.
Филмът е исторически важен не само със звука си, но и с това, че за първи път показва образа на Васил Левски на голям екран. Любопитно е, че заради политическата чувствителност на темата, филмът е бил подложен на сериозен натиск от тогавашната цензура.
Защо е важно да пазим тази история?
Повечето филми от този период са заснети на нитратна лента, която е изключително запалима и нестабилна. Без дигитални регистри като bgmovies.net, имената на творците и техните заглавия рискуват да изчезнат завинаги от културната ни памет.