Лазарица (2005)

Лазар отива в гората да застреля кучето си, защото подозира, че то е бясно. Понеже кучето е много едро и силно, човекът за всеки случай го завързва със синджир за едно дърво, качва се на дървото и стреля по него. Прицелил се неточно, Лазар гръмва в синджира и по този начин освобождава кучето. В невъзможност да слезе от дървото, защото отдолу стои изпълнено с омраза и злоба кучето, Лазар прибягва до силата на словото. Припомняйки добрите стари времена, той се изповядва във вярност към кучето, засипва го с гневни заканителни думи, изпада в ярост или напълно равнодушно започва да приема абсурдността на ситуацията, в която е попаднал. Постепенно Лазар разбира, че се е борил нечестно - лъгал е кучето, подмамвал го е, заплашвал го е, показвал му е ту своята боязлива, ту своята отмъстителна страна. Кучето през цялото време остава непреклонно, решено да чака до края и да отмъсти, че тъй жестоко и така подло са искали да му платят за вярната и пълна с любов към човека служба.