Петър Слабаков
Бил е тракторист, деловодител в конезавод, леяр. Завършил е Икономика на промишлеността, но не и театрална академия. Въпреки това рекорден е броят на ролите, които е изиграл в киното – над 120, в театъра – не ги е броил. Когато се явил за съществуващото преди години звание Актьор по чл. 9., задали му въпроси за образа, който пресъздавал в момента. Той попитал изпитващия: Вие гледахте ли? Гледах. Хареса ли ви? Хареса ми. Е, какво ме питате мен, какво искате да ви кажа?
Играл е в почти всички театри в страната. Често напускал след скандал – което е в мислите му, това му е на устата. Обикновено го изключвали и от партията, уволня вали го дисциплинарно, но ефектът бил нулев. Въпреки че е в партията от 1946 г., винаги е правил каквото той, а не тя, реши. Забранявали му да играе. От инат отказвал роли в киното. Казва, че е устроен да вярва безрезервно, а като се разочарова, с години боледува.
Играе във Варна Анархиста в Оптимистическа трагедия на Вишневски. Влиза в тази роля и не излиза от нея. През 1957 година нарамва скромния си гардероб – гуменки, къси гащета, фланелка, три ризи с широки деколтета, един вълнен панталон и вълнено яке – и пристига в Бургас. Бяхме шантави, бохеми. А за театъра умирахме всички. След като свършеше спектакълът, от 10 часа вечерта започвахме нови репетиции до сутринта. А сутринта от 9 часа започвахме следващите репетиции…
Като се напиел Слабака, все на песен го избивало. Здравствуй, моя мурка от Оптимистическа трагедия. Пеели анархистките песни от спектакъла и преди всяко представление в гримьорните, за да се настройват. Настройвайки се, трошели огледала и столове. Театър-майсторът после с каруца ги карал на поправка…
През втората година еуфорията продължила. Партията, разбира се, контролирала това, което става… На третата година побързала да разтури „театъра на „единомишлениците.
Петър Слабаков е щастлив актьор – изиграл е стотици, все интересни и значими роли в киното. Обяснява го с това, че е попаднал на точното място, в точната епоха. По едно време казвали за него, че е лицето на българското кино. Отначало не искал да снима генерал Заимов в Цар и генерал (реж. Въло Радев). Има живи хора, които го помнят. Ами ако не стане? Ще светотатствам срещу тази личност. Болно му било, когато след демократичните промени го питали дали се отказва от тази роля. Участва в десетки филми, най-известните от които са Пленено ято, Цар и генерал, Вечни времена, Мъртви души.
Бивш лидер е на политическия клуб Екогласност. Ексдепутат от Великото народносъбрание, в което влиза със синя бюлетина, но излиза разочарован. После влиза с червената бюлетина и пак е разочарован.
Днес Петър Слабаков живее с третата си съпруга Цветана Гълъбова в севлиевското село Бериево. Компания им правят 3 кучета, 20-ина кокошки, 2 петела и котката Бела. Тук, в планината, животът минава в други измерения.
Интерактивна карта
Използвайте интерактивната карта, за да откриете български филми по жанр и десетилетие.
Филмография - Като актьор:
1970те •
| Година | Филм | Роля |
|---|---|---|
| 1979 |
Пътят към СофияПърва серия
|
Дяко |
| 1979 |
Черешова градинаСпоред писателя Николай Хайтов хората са... [още] |
Диньо |
| 1978 |
Инструмент ли е гайдата? |
Бай Янко |
| 1978 |
Нечиста силаПърва серия
|
|
| 1978 |
ПокривШофьорът Кирил има една единствена цел в... [още] |
Кирил |
| 1977 |
Барутен букварГодините на Втората световна война. Село... [още] |
Велико |
| 1977 |
БасейнътФилмът започва с огромното разочарование... [още] |
Д-р Павлов |
| 1977 |
Завръщане от Рим"Завръщане от Рим" е първият български с... [още] |
|
| 1977 |
Звезди в косите, сълзи в очитеНа малка гара пристига пътуващата театра... [още] |
Пиер Стоманяков |
| 1977 |
От другата страна на огледалотоФилмът пресъздава подвига на съветската ... [още] |
Велев |
| 1977 |
Темната кория |
Яничко |
| 1976 |
Самодивско хороМалък провинциален град. Една от неговит... [още] |
Бащата на Таня |
| 1976 |
Щурец в ухотоЕвтим и Пешо решават да напуснат родното... [още] |
Черният |
| 1975 |
Буна20-те години на 20-и век. В малко планин... [още] |
Лефтер |
| 1975 |
Сладко и горчиво |
Генерал Павлов |
| 1974 |
Вечни временаПо безлюдните улици на планинско село от... [още] |
Горският |
| 1974 |
Дневна светлинаРъководството на голям химически комбина... [още] |
Михаил |
| 1974 |
Зарево над ДраваРанната пролет на 1945. Бившият политзат... [още] |
Делчо |
| 1974 |
ЛамятаОтсечено е свещеното дърво в имението на... [още] |
Дерикожа |
| 1974 |
На живот и смърт |
|
| 1974 |
На чисто |
Бай христо |
| 1973 |
Деца играят вънВ три новели с главни герои момчета на р... [още] |
|
| 1973 |
Като песенЛиричен спомен за периода около 9 септем... [още] |
Бащата на Тинко |
| 1973 |
Мандолината |
Главният |
| 1973 |
Най-добрият човек, когото познавамМлада учителка по литература постъпва на... [още] |
Филип Николов |
| 1972 |
Вятърът на пътешествиятаМалкото биволарче Колето е запленено от ... [още] |
|
| 1972 |
Глутницата1948г., в Пиринския край действа контрар... [още] |
|
| 1971 |
Герловска историяДните след 9.IX. 1944. В малкото затънте... [още] |
Танака |
| 1971 |
Демонът на империятаИсторията, събитията и митовете около де... [още] |
|
| 1971 |
Странен двубой |
Павлов |
| 1970 |
Цитаделата отговори |
Иван Болярски |
| 1970 |
Четиримата от вагона |
Дядо Крастан |